„Първостроителите на българската държавност“ – нови сведения за първите български владетели
На базата на множество писмени извори и археологически находки проф. Георги Атанасов предлага на читателите нови факти за ранната българска история в изследването „Първостроителите на българската държавност“ (ИК „Изток-Запад“). Аналитичният стил и интердисциплинарният подход на автора правят книгата ценен източник на факти за всички, които се интересуват от историята.
„Първостроителите на българската държавност“ предлага всеобхватен и аналитичен поглед върху периода 619─716 г., когато са поставени основите на българската държава. Това е век на ускорено развитие и на реализиране на идеята за българска държавност, като проф. Атанасов отделя специално внимание на забележителната тривековна предистория, предшестваща разглеждания период. Голямо предимство на книгата е богатият илюстративен и снимков материал, а също и цитираните исторически извори и обширната библиография. Авторът разглежда ролята на държавно-творческата фамилия Дуло за създаването на самостойната българска държава. Специално внимание е отделено на личността на Органа, вуйчо на Кубрат, който според проф. Атанасов е човекът, положил темелите на българската държавност. Изследването продължава с делото на Кубрат – основател на „Старата Велика България“, Владетелят, който успява създаде държава с имперски измерения (и то в обкръжението на големи империи като Тюркската, Аварската и Византийската). Аспарух е разгледан като пряк наследник на Кубрат, който, водейки племето уногондури, успява да премести центъра на държавността в Дунавска България и създава първата успяла във времето и узаконена държава в пределите на земите, владение на някогашната римска империя. Последният владетел, представен в научния труд е Тервел. Неговото управление е градация от знакови събития с важни последици за бъдещето на българската държава. България придобива завършен облик и легитимност на европейска държава. Не на последно място Георги Атанасов застъпва тезата за християнското вероизповедание на първите български владетели, което е от значение за възприемането на държавата в тогавашния европейски свят, доминиран от Византийската християнска империя.
Проф. дин Георги Атанасов е роден на 06.01.1957 г. в гр. Алфатар, Силистренско. През 1982 г. завършва специалност история във Великотърновския университет. Автор е на над 220 научни публикации, сред които 15 книги и над 40 статии в авторитетни издания в Германия, Русия, Франция, Австрия, Молдова, Румъния и Чехия. В сферата на творческите му интереси влизат християнската археология, скалните манастири, владетелските знаци и др.
Откъс от „Първостроителите на българската държавност“, Георги Атанасов
Първите години на трона и първите достижения. Формирането на Старата Велика България
Тук се изправяме пред още един казус и той е породен от твърдението на патриарх Никифор, че Кубрат въстанал срещу кагана на аварите и прогонил аварската армия от земите си. На пръв поглед това сведение никак не се сихронизира с факта, че уногондурите, племето на Кубрат, обитавало земите на север от Кавказ в Прикубанието и Приазовието, в началото на VІІ в. е в границите на Тюркския, а не на Аварския каганат (обр. 1–І). Предполагаше се, че е съвсем логично Кубрат да продължи войната за пълна независимост от тюрките (по-точно срещу тюркския племенен съюз Нубиши), която с такава сила е подета от вуйчо му Органа през 629–631 г. Затова някои изследователи приемат, че патриарх Никифор се е объркал и вместо да запише, че освободителната война е срещу тюрките, той е посочил аварите.16 На този фон обаче е възможна и друга реконструкция. От контекста на представеното по-горе се остава с впечатление, че на практика още преди 619 г. de facto Органа осигурява независимост на предвожданите от него български племена на север от Кавказ. Обстоятелството, че се изявява не само като самостоен областен управител в западната периферия на Тюркския каганат, но и че провежда самостоятелна външна политика по отношение водеща световна сила като Византийската империя, е достатъчно показателно. Ако е имало формална юридическа зависимост през въпросната 619 г., тя, изглежда, е напълно отхвърлена и процесът на пълното освобождаване на българите от тюрките е завършен със събитията от 629–630 г. В този смисъл след смъртта на Органа при възкачването си на трона около 631 г. Кубрат започва да управлява територии, в които на практика тюркската зависимост е вече ликвидирана, тюркските гарнизони, лоялни на кагана (ако изобщо е имало такива след началото на VІІ в.), отдавна са се изтеглили, а военните действия са изнесени далеч на изток към териториите, лоялни на клана Нубиши и царстващия род Ашина. Вероятно тази първоначална територия, обособена още в началото на VІІ в. и на практика с еманципирана независимост от Органа между 619 и 629 г., е ядрото на Кубратова България в първите години на управлението му около 631–635 г. (обр. 1–І). Тя съвпада общо взето с територията, описана от Теофан Изповедник: „От същото езеро [Азовско море] до реката, наречена Куфис [Кубан или Ю. буг], гдето се лови българската риба ксистон, се намира Старата Велика България и т.нар. котраги [кутригури], които са също техни едноплеменници“. Сходно, но с нюанси е описанието на патриарх Никифор: „Около Меотидското [Азовско море] езеро, по река Куфис [Кубан] се намира Старата така наречена Велика България и така наречените котраги, които са също техни еднопленници.“ Определено се вижда, че авторите правят разлика между Старата Велика България и „котрагите“ (=кутригури). Имайки предвид реалностите и след корелация на различните източници, могат да се предложат няколко реконструкции. Първата предполага, че Старта Велика България, обитавана от българи под доминацията на уногондурите, е територията, от която Органа ликвидира тюркската зависимост между 619–629 г. и управлява (от името на Кубрат?) до кончината си през 631. Другата вероятност е, че под Велика хронистите са имали предвид усвоената от уногондурите около средата на V в. територия в Сверозападното Приазовие, за което косвено намеква Менандър. Има и предположение, че под Старта Велика България Теофан и патриарх Никифор визират изобщо Кубратова България, която е Стара по отношение на съвременната им Дунавска България. Според контекста на написаното от патриарх Никифор „така наречена Велика България и така наречените котраги...“, обаче на пръв поглед се остава с впечатлението, че Старата Велика България е първоначалната територия, преди присъединяването на котрагите/кутригурите. След като затвърдява властта си в Старата или Първоначалната България, където на практика тюркският васалитет е отхвърлен още при Органа, Кубрат концентрира силите и ресурсите си за присъединяване към държавата на сродните котраги или кутригури, за които стана дума, че са под аварски васалитет. Известна е приблизително и територията, обитавана от котрагите/кутригурите, северно от Азовско море и Кримския полуостров, западно от р. Танаис (Дон, където е границата с утигури/уногондури) и на изток до около Днепър – Днестър (обр. 1–III). Потвърждава го несъмнено и патриарх Никифор, който твc,ди, че „господарят на уногондурите Кубрат, племенник на Органа, въстанал срещу кагана на аварите. Той се отнесъл много зле с войската, която била оставена от него“. След тази акция територията на Кубратова България се удвоила, като западната граница се изтеглила от Дон към Днепър и Днестър (обр. 1а, 3). Затова се налага отново да се върнем на темата Старата Велика България. Вече коментирахме няколко тълкувания, които на пръв поглед са логични за идентифицирането ѝ с по-ранни територии, обитавани от българите, както по отношение на по-късно присъединени земи, така и по отношение на Дунавска България. Има обаче и друго, достатъчно авангардно, но и относително добре обосновано мнение по въпроса. Според него в относително хронологически план Велика България означава територия, вторично колонизирана по отношение на първоначалната, за което са приведени достатъчно примери от евразийското пространство през Късната античност (Велика Гърция, Велика Фригия, Велика Германия, Велика Унгария, Великоморавия, Великороссия, Великополска и пр.). При тази разшифровка Старата Велика България на Кубрат е реалност след победата над аварите, присъединяването на котрагите и разширяване на територията на запад до Днепър-Днестър.
